След слънце

Софи размишлява за споделената радост и личната меланхолия на една почивка, която е предприела с баща си преди двадесет години. Реални и въображаеми спомени запълват празнините между тях, докато тя се опитва да съчетае бащата, когото е познавала, с мъжа, когото не е познавала.